Граматика
Съществително име – Nomen substantivum
Определя се от три граматически категории- род, число и падеж
Родовете в латинския са три, както в българския език:
- genus masculinum- m- мъжки
- genus femininum- f- женски
- genus neutrum – n- среден
Различават се две числа:
- numerus singularis – единствено число
- numerus pluralis – множествено число
Падеж
Падежите в латинския език са шест:
Nominativus, – Именителен
Genitivus, – Родителен
Dativus,
Accusativus,
Ablativus,
Voccativus.
В съвременната медицинска терминология се използват основно именителният (Nominativus) родителният (Genitivus) падеж.
Именителният падеж е падеж на подлога. Отговаря на въпросите: Кой? Що?
В медицинската терминология терминът на първо място е винаги в именителен падеж.
humerus (Nominativus)- раменна кост
Родителният падеж показва притежание и отговаря на въпросите : Чий? На какво? От какво?
caput ( Nominatuvus) humeri (Genitivus)- глава на раменната кост
Склонение на съществителното име
Промяната на имената по падеж и число се нарича склонение. Различават се пет различни склонения според сегашната основа, на която завършват съществителните.
Признакът за определяне на принадлежността на дадено съществително към някое от склоненията е падежното му окончание в родителен падеж, единствено число.
- Първо склонение – Gen. sg -ae
- Второ склонение- Gen. sg. -i
- Трето склонение- Gen. sg. -is
- Четвърто склонение- Gen. sg -us
- Пето склонение- Gen sg. –ei
Трето склонение се дели на три части: консонантно, вокално, смесено.
Речниковите форми на съществителните имена включват: цялата форма за именителен падеж, окончанието за родителен, родът и числото:
- aorta, ae, f- аорта – първо склонение
- nervus, i, m- нерв- второ склонение
- corpus, oris, n- тяло- трето склонение
- os, ossis, n- кост- трето склонение
- sinus, us, m- синус- четвърто склонение
- facies, ei, f- лице, повърхност- пето склонение
Прилагателно име- Nomen adiectivum
В медицинската терминология прилагателното име стои след съществителното, към което се отнася и се съгласува с него по род, число и падеж. Не е задължително обаче съществителното и неговото съгласувано определение да бъдат от едно и също склонение.
Прилагателните имена в латинския език се разделят на две групи:
1. Прилагателни по първо и второ склонение
При тях формата за женски род приема падежните окончания за първо склонение, а формите за мъжки и среден род- падежните окончания по второ склонение.
Техните речникови форми се изписват по следния начин:
- longus, a, um- дълъг, а, о
- sinister, tra, trum- ляв, а, о
- liber, era, erum- свободен, а, о
2. Прилагателни имена по трето склонение
Формите и за трите рода приемат окончанията за трето склонение. Речниковите им форми са:
- acer (m), acris (f), acre (n)- остър
- renalis (m, f), renale (n)- бъбречен, бъбречна, бъбречно
- medialis, e- срединен, а, о
- biceps, ipitis – двуглав, а, о
Прилагателните имена в анатомичната терминология стоят в определен ред. След съществителното се постава прилагателното за принадлежност, следвано от прилагателните за пространствено и видово определение.
Например:
- fascia abdominalis superficialis- повърхностна коремна фасция
Важно е да се помни, че при превод на български словоредът е обратен на латинския!